<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Тарим-силажи и сенажи </title>
	<atom:link href="https://tarimsilages.bg/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://tarimsilages.bg</link>
	<description>Тарим-силажи,сенажи ,фуражи</description>
	<lastBuildDate>Wed, 29 Jan 2025 20:31:22 +0000</lastBuildDate>
	<language>en-US</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	

<image>
	<url>https://tarimsilages.bg/wp-content/uploads/2024/03/cropped-тарим-лого-1-32x32.png</url>
	<title>Тарим-силажи и сенажи </title>
	<link>https://tarimsilages.bg</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Технологично проучване на ензими.</title>
		<link>https://tarimsilages.bg/tehnologichno-prouchvane-na-enzimi/</link>
					<comments>https://tarimsilages.bg/tehnologichno-prouchvane-na-enzimi/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[lvtbtggl]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 29 Jan 2025 20:31:21 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Uncategorized]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://tarimsilages.bg/?p=895</guid>

					<description><![CDATA[Ензимите са протеинови молекули , функциониращи като специализирани катализатори за химични реакции. Те са допринесли значително за традиционната и модерна химическа индустрия чрез подобряване на съществуващите процеси. Първо даваме преглед на представителни индустриални приложения на ензими, като се фокусираме върху техническите приложения, фуражната промишленост, хранително-вкусовата промишленост и козметичните продукти. Разглеждат се последните важни разработки и [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph"><a href="https://www.sciencedirect.com/topics/biochemistry-genetics-and-molecular-biology/enzyme" rel="nofollow noopener" target="_blank">Ензимите </a>са протеинови молекули , функциониращи като специализирани катализатори за химични реакции. Те са допринесли значително за традиционната и модерна химическа индустрия чрез подобряване на съществуващите процеси. Първо даваме преглед на представителни индустриални приложения на ензими, като се фокусираме върху техническите приложения, фуражната промишленост, хранително-вкусовата промишленост и козметичните продукти. Разглеждат се последните важни разработки и приложения на ензимите в индустрията. Тогава големи усилия са посветени на световния пазар на ензими от гледна точка на търсенето и производството. Специално внимание се обръща на китайския пазар на ензими. Въпреки че ензимните приложения се разработват с пълна сила, необходими са пробиви, за да се преодолеят техните слабости в поддържането на активността по време на каталитичните процеси. Стратегиите на метагомичния анализ,<a href="https://www.sciencedirect.com/topics/biochemistry-genetics-and-molecular-biology/cell-surface-display" rel="nofollow noopener" target="_blank"> технологията за показване на клетъчната повърхност </a>и безклетъчната система могат да дадат ценни решения в използването на нови ензими и <a href="https://www.sciencedirect.com/topics/biochemistry-genetics-and-molecular-biology/enzyme-engineering" rel="nofollow noopener" target="_blank">ензимното инженерство</a>.</p>



<figure class="wp-block-image size-full"><img fetchpriority="high" decoding="async" width="387" height="199" src="https://tarimsilages.bg/wp-content/uploads/2025/01/статия-24.02.jpg" alt="статия 24.02" class="wp-image-896" title="Технологично проучване на ензими. 1" srcset="https://tarimsilages.bg/wp-content/uploads/2025/01/статия-24.02.jpg 387w, https://tarimsilages.bg/wp-content/uploads/2025/01/статия-24.02-300x154.jpg 300w" sizes="(max-width: 387px) 100vw, 387px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-full"><img decoding="async" width="374" height="394" src="https://tarimsilages.bg/wp-content/uploads/2025/01/статия-24.02_1.jpg" alt="статия 24.02 1" class="wp-image-897" title="Технологично проучване на ензими. 2" srcset="https://tarimsilages.bg/wp-content/uploads/2025/01/статия-24.02_1.jpg 374w, https://tarimsilages.bg/wp-content/uploads/2025/01/статия-24.02_1-285x300.jpg 285w" sizes="(max-width: 374px) 100vw, 374px" /></figure>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://tarimsilages.bg/tehnologichno-prouchvane-na-enzimi/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Микотоксикоза по преживни животни</title>
		<link>https://tarimsilages.bg/mikotoksikoza-po-prezhivni-zhivotni/</link>
					<comments>https://tarimsilages.bg/mikotoksikoza-po-prezhivni-zhivotni/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[lvtbtggl]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 29 Jan 2025 20:29:01 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Uncategorized]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://tarimsilages.bg/?p=893</guid>

					<description><![CDATA[Микотоксините са естествено срещащи се съединения или вторични метаболити, произвеждани от гъбичките, които растат по растенията на полето или по време на съхранение. Източникът на токсигенните гъбички или плесени и в двата случая е полето. Видовете Fusarium и Claviceps purpurea могат да действат като растителни патогени върху зърнени култури или треви на полето. Fusarium verticillioides [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph">Микотоксините са естествено срещащи се съединения или вторични метаболити, произвеждани</p>



<p class="wp-block-paragraph">от гъбичките, които растат по растенията на полето или по време на съхранение. Източникът на токсигенните гъбички или плесени и в двата случая е полето. Видовете Fusarium и Claviceps purpurea могат да действат като растителни патогени върху зърнени култури или треви на полето. Fusarium</p>



<p class="wp-block-paragraph">verticillioides и Aspergillus flavus могат да произвеждат микотоксини върху стресирани или застаряващи растения, особено царевица. Гъбичките, които се появяват върху развиващите се зърна на полето и по-късно и се размножават при съхранение, особено върху силажирани зърнени култури или балирани фуражи, обикновено са</p>



<p class="wp-block-paragraph">от видовете Penicillium и Aspergillus. Други гъбички са свързани с</p>



<p class="wp-block-paragraph">ендофити на тревите, като Neotyphodium coenophialum при високата овсига. Многобройни микотоксини могат да се произвеждат от гъбичките, които навлизат в растителния материал, но само няколко от тях са са признати за токсични за животните.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Преживните животни често се считат за по-малко</p>



<p class="wp-block-paragraph">чувствителни към микотоксини, отколкото еднокопитните животни, поради метаболизма на микрофлората на търбуха до по-малко токсични съединения. Въпреки това преживните животни заемат широки селскостопански ниши</p>



<p class="wp-block-paragraph">от обикаляне по пасища или тревни площи до отглеждане в млекопреработвателни предприятия или малки ферми с локални източници на фураж и отглеждане във фуражни заводи, използващи многобройни търговски източници на</p>



<p class="wp-block-paragraph">зърнени култури или странични продукти, което излага животните на различни токсини в много различни. Често по-мухлясалите и потенциално силно замърсени фуражи се оказват в години с лоша реколта говедата могат да бъдат хранени със замърсени отсевки, слама и странични продукти от зърнени култури, лошо съхранени силажи или балирани фуражи, или да бъдат насочвани към плесенясали полета за събиране на реколтата. Поради това практикуващите ветеринарни лекари трябва да бъдат</p>



<p class="wp-block-paragraph">да познават местните условия на околната среда и потенциалните микотоксини във фуражите за животни и регионалните проблеми с микотоксините в зърното, които могат да бъдат внесени в местните канали.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://tarimsilages.bg/mikotoksikoza-po-prezhivni-zhivotni/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Химичен състав, характеристики на силажиране и видима смилаемост на летни едногодишни фураж.</title>
		<link>https://tarimsilages.bg/silazhirane-i-smilaemost-na-letni-ednogodishni-furazh/</link>
					<comments>https://tarimsilages.bg/silazhirane-i-smilaemost-na-letni-ednogodishni-furazh/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[lvtbtggl]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 29 Jan 2025 20:27:44 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Uncategorized]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://tarimsilages.bg/?p=891</guid>

					<description><![CDATA[Беше проведено A2-годишно проучване за определяне на химичния състав и смилаемостта на силажите, направени от фуражно сорго, перлено просо и тропическа царевица, успяха да оптимизират качеството на фуража. Силажите се силажират в изправени бетонни силози, облицовани с пластмаса, и се дават на юници, за да се определи in vivo видимата смилаемост. Бяха взети проби преди [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph">Беше проведено A2-годишно проучване за определяне на химичния състав и смилаемостта на силажите, направени от фуражно сорго, перлено просо и тропическа царевица, успяха да оптимизират качеството на фуража. Силажите се силажират в изправени бетонни силози, облицовани с пластмаса, и се дават на юници, за да се определи in vivo видимата смилаемост. Бяха взети проби преди и след силажирането, за да се определят характеристиките на силажиране и качеството на фуража. След силажиране тропическата царевица има най-голямото сухо вещество ( DM ), най-ниските сурови протеини и най-големите водоразтворими концентрации. Силажът от тропическа царевица има рН 3,96. рН на силажа от фуражно сорго беше 4,09, а перленото просо имаше рН 4,50. Перленото просо има най-ниската концентрация на предварително силазиран водоразтворим въглехидрат, което вероятно е причинило високото рН в силажа. Няма разлики между фуражите в загубата на DM по време на силажиране през година 2. Юници, хранени със силаж от просо, консумират повече DM, но приемът на смилаема DM не се различава между трите групи юници. Резултатите от този експеримент показват, че перленото просо би било по-малко желано като култура, предназначена единствено за производство на силаж. Както фуражното сорго, така и тропическата царевица могат да се отглеждат специално за силажиране въз основа на смилаемостта на СМ. Решението коя култура да се използва трябва да се основава на фактори като производствени разходи, добив на фураж и местни условия на отглеждане, а не на качество на силажа.<br></p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://tarimsilages.bg/silazhirane-i-smilaemost-na-letni-ednogodishni-furazh/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Водоразтворими въглехидрати в фуражните култури и връзката им с производството на силаж</title>
		<link>https://tarimsilages.bg/furazhnite-kulturi-i-proizvodstvoto-na-silazh/</link>
					<comments>https://tarimsilages.bg/furazhnite-kulturi-i-proizvodstvoto-na-silazh/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[lvtbtggl]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 29 Jan 2025 20:25:40 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Uncategorized]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://tarimsilages.bg/?p=889</guid>

					<description><![CDATA[Бобови и небобови растения бяха събрани и анализирани за техните водоразтворими въглехидрати. Бяха събрани растения в различни стадии на зрялост. Те са взети около обяд и анализът е започнал веднага. Табличните резултати показват процентите на ферментиращите въглехидрати в сока на растението, в прясното и сухо тегло на растението и във влагата, изчислени за всяка проба [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph">Бобови и небобови растения бяха събрани и анализирани за техните водоразтворими въглехидрати. Бяха събрани растения в различни стадии на зрялост. Те са взети около обяд и анализът е започнал веднага. Табличните резултати показват процентите на ферментиращите въглехидрати в сока на растението, в прясното и сухо тегло на растението и във влагата, изчислени за всяка проба до еднаква база от 80 процента. Бяха направени бележки, които биха могли да имат отношение към производството на силаж от тези култури.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Големите разлики във водоразтворимите въглехидрати на тези два вида фуражни култури предполагат, че бобовите растения имат дефицит на ферментиращи въглехидрати и по този начин не успяват да произведат силаж със задоволително качество.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Въз основа на това предложение бяха направени силажи чрез добавяне на ферментиращи захари в бобовите растения със сух вещества като царевична захар и меласа. Тъй като тези въглехидрати се превръщат в органични киселини, както органични, така и минерални киселини също са използвани за намаляване на рН на прясно нарязания материал до точка, която намалява значително микробната активност. Установено е, че чрез тези методи могат да бъдат направени силажи с превъзходно качество. В дискусията беше предложено, че фосфорната киселина може да се използва с печалба за запазване на фуражите; да се повиши съдържанието на фосфор за животните и да се увеличи наторяващата стойност на оборския тор от фермата.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://tarimsilages.bg/furazhnite-kulturi-i-proizvodstvoto-na-silazh/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Нанобиотехнологични стратегии за откриване на микотоксини в хранителни продукти</title>
		<link>https://tarimsilages.bg/mikotoksini-v-khranitelni-produkti/</link>
					<comments>https://tarimsilages.bg/mikotoksini-v-khranitelni-produkti/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[lvtbtggl]]></dc:creator>
		<pubDate>Sat, 04 Jan 2025 10:22:34 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Uncategorized]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://tarimsilages.bg/?p=876</guid>

					<description><![CDATA[Микотоксините , произведени от гъбичките, са структурно хетерогенни съединения, които съществуват в различни стоки и храни като замърсяващи интоксиканти. Поглъщането на инфектирана с микотоксини храна или фураж може да доведе до епизоди на интензивна или смъртоносна инфекция при добитъка и хората. Като се имат предвид нарастващите случаи и съобщения за разстройства, свързани с хранителна интоксикация [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph"><a href="https://www.sciencedirect.com/topics/pharmacology-toxicology-and-pharmaceutical-science/mycotoxin" rel="nofollow noopener" target="_blank">Микотоксините </a>, произведени от гъбичките, са структурно хетерогенни съединения, които съществуват в различни стоки и храни като замърсяващи интоксиканти. Поглъщането на инфектирана с микотоксини храна или фураж може да доведе до епизоди на интензивна или смъртоносна инфекция при <a href="https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/ingestion" rel="nofollow noopener" target="_blank">добитъка</a><a href="https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/farm-animal" rel="nofollow noopener" target="_blank"> </a>и хората. Като се имат предвид нарастващите случаи и съобщения за разстройства, свързани с хранителна интоксикация и предпочитанията на потребителите за пресни, частично или напълно приготвени ястия, поддържането на<a href="https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/product-quality" rel="nofollow noopener" target="_blank">качеството на хранителните продукти</a>е от решаващо значение. Нанобиотехнологичните интервенции включват използването на различни наноматериали за регулиране на замърсяването с микотоксини в храните и фуражите. Наблюдава се нарастващ изследователски интерес към интегрирането на наноматериали за производството на сензори, които могат качествено да открият и оценят наличието и количеството на токсини в различни матрици от хранителни и други фуражни субстрати. Тези наносензори показват бързо, икономично и точно откриване и наблюдение на микотоксин(и) чрез използването на прости аналитични процедури, които могат да бъдат значително полезни за превенция, диагностика и отстраняване на микотоксини. Напредъкът в сензорните системи, базирани на наноматериали, включва разработването на мултисензорни модули за идентифициране и количествено определяне на различни видове микотоксини.<br></p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://tarimsilages.bg/mikotoksini-v-khranitelni-produkti/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Трихотецени в храни и фуражи: Поява и въздействие върху човешкото здраве и стратегии за тяхното откриване и управление</title>
		<link>https://tarimsilages.bg/trikhotetseni-v-khrani-i-furazhi/</link>
					<comments>https://tarimsilages.bg/trikhotetseni-v-khrani-i-furazhi/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[lvtbtggl]]></dc:creator>
		<pubDate>Sat, 04 Jan 2025 10:19:43 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Uncategorized]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://tarimsilages.bg/?p=872</guid>

					<description><![CDATA[Трихотецените (TCNs) са микотоксините, произвеждани от много гъбични видове като Fusarium , Myrothecium и Stachybotrys и представляват значителен риск за здравето. Въз основа на техните характерни функционални части те се разделят на четири категории: тип А (Т-2, НТ-2, диацетоксисцирпенол (DAS), харцианум А, неозоланиол (NEO) и триходермин), тип Б (деоксиниваленол (DON), ниваленол (NIV), трихотецин и фузаренон [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph"><a href="https://www.sciencedirect.com/topics/pharmacology-toxicology-and-pharmaceutical-science/trichothecene-derivative" rel="nofollow noopener" target="_blank">Трихотецените</a> (TCNs) са <a href="https://www.sciencedirect.com/topics/pharmacology-toxicology-and-pharmaceutical-science/mycotoxin" rel="nofollow noopener" target="_blank">микотоксините,</a> произвеждани от много гъбични видове като Fusarium , Myrothecium и Stachybotrys и представляват значителен риск за здравето. Въз основа на техните характерни функционални части те се разделят на четири категории: тип А (Т-2, НТ-2, диацетоксисцирпенол (DAS), харцианум А, неозоланиол (NEO) и триходермин), тип Б (деоксиниваленол (DON), ниваленол (NIV), трихотецин и фузаренон X), тип C (кротоцин) и тип D (сатратоксин G и H, роридин А и верукарин А), като типовете А и В са най-съществени. TCN причиняват забавяне на растежа при еукариотите, потискат растежа на разсада или регенерацията в растенията и могат да бъдат причина за репродуктивен неуспех при животните. Поради повишената честота на поява и широкото разпространение на трети страни в храните и фуражите, познаването на техните източници на поява е от съществено значение за разработването на стратегия за техния контрол и управление. Следователно, този преглед предоставя преглед на различни видове и източници на TCNs, свързаните биосинтетични пътища и гени, отговорни за производството в храните и фуражите. Освен това накратко са очертани различни ефекти от обработката и околната среда върху производството на трети държави, техниките за откриване и стратегиите за управление.<br></p>



<figure class="wp-block-image size-full"><img loading="lazy" decoding="async" width="294" height="200" src="https://tarimsilages.bg/wp-content/uploads/2025/01/графика-20.01.jpg" alt="графика 20.01" class="wp-image-874" title="Трихотецени в храни и фуражи: Поява и въздействие върху човешкото здраве и стратегии за тяхното откриване и управление 3"></figure>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://tarimsilages.bg/trikhotetseni-v-khrani-i-furazhi/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Разработване на таблици за състава на фуражите с помощта на процедура за статистическа проверка</title>
		<link>https://tarimsilages.bg/sustava-na-furazhite/</link>
					<comments>https://tarimsilages.bg/sustava-na-furazhite/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[lvtbtggl]]></dc:creator>
		<pubDate>Sat, 04 Jan 2025 10:16:33 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Uncategorized]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://tarimsilages.bg/?p=870</guid>

					<description><![CDATA[Милиони записи за състава на фуража, генерирани годишно от лаборатории за изпитване, са ценни активи, които могат да бъдат използвани в полза на общността за хранене на животни. Въпреки това е предизвикателство да се управляват, обработват и обработват данни за състава на емисии, които произхождат от множество източници, нямат стандартизирани имена на емисии и съдържат [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph">Милиони записи за състава на фуража, генерирани годишно от лаборатории за изпитване, са ценни активи, които могат да бъдат използвани в полза на общността за хранене на животни. Въпреки това е предизвикателство да се управляват, обработват и обработват данни за състава на емисии, които произхождат от множество източници, нямат стандартизирани имена на емисии и съдържат отклонения. Необходими са ефективни методи, които консолидират и скринират такива данни, за да се разработят бази данни за състава на фуража с точни средни стойности и стандартни отклонения (SD). Като се има предвид интересът на <a href="https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/animal-science" rel="nofollow noopener" target="_blank">животновъдната</a> общност към управлението на данни и значението на таблиците за състава на фуража за животновъдната индустрия, целта беше да се разработи набор от процедури за конструиране на точни таблици за състава на фуража от големи набори от данни. Публикувана статистическа процедура, предназначена да скринира данните за състава на фуражите, беше използвана, модифицирана и програмирана да работи с помощта на Python и SAS. 2,76 милиона данни, получени от 4 търговски лаборатории за тестване на фуражи, бяха използвани за разработване на процедури и за съставяне на таблици, обобщаващи състава на фуража. Накратко, имената на фуражите и хранителните вещества в лабораториите бяха стандартизирани, а грешните и дублирани записи бяха премахнати. Използвани са хистограмен, едномерен и анализ на главните компоненти за идентифициране и премахване на извънредни стойности, които имат ключови хранителни вещества извън средната стойност ± 3,5 SD. Процедурите за групиране идентифицират подгрупи от емисии в рамките на голям набор от данни. Освен стъпката на клъстериране, която беше програмирана в Python за автоматично изпълнение в SAS, всички стъпки бяха програмирани и автоматично проведени с помощта на Python, последвано от ръчна оценка на получените средни корелационни матрици на Pearson на клъстери. Наборът от входни данни съдържаше 42, 94, 162 и 270 захранвания от 4 лаборатории и включваше 25 до 30 хранителни вещества. Окончателната база данни включва 174 емисии и 1,48 милиона записа. Разработените процедури ефективно класифицират страничните продукти (напр. <a href="https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/distillers-grains" rel="nofollow noopener" target="_blank">дестилаторни зърна </a>и разтворими вещества като с ниско или високо съдържание на мазнини), фуражи (напр. бобови растения или смес от тревно-бобови растения по зрялост) и <a href="https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/oilseeds" rel="nofollow noopener" target="_blank">маслодайни семена </a>спрямо брашно (напр. соеви зърна като цели сурови семена срещу. експелери <a href="https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/soybean-meal" rel="nofollow noopener" target="_blank">от соево брашно</a> или екстрахирани с разтворител) в отделни субпопулации. Резултатите от тези анализи показват, че процедурата може да осигури стабилен инструмент за конструиране и актуализиране на големи набори от данни за емисии. Този подход може да се използва и от търговски лаборатории, производители на фуражи, производители на животни и други професионалисти за обработка на набори от данни за състава на фуражи и актуализиране на библиотеки с фуражи.<br></p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://tarimsilages.bg/sustava-na-furazhite/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Хранителен състав и смилаемост на тревни и бобови зимни култури</title>
		<link>https://tarimsilages.bg/trevni-i-bobovi-zimni-kulturi/</link>
					<comments>https://tarimsilages.bg/trevni-i-bobovi-zimni-kulturi/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[lvtbtggl]]></dc:creator>
		<pubDate>Sat, 04 Jan 2025 10:14:18 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Uncategorized]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://tarimsilages.bg/?p=867</guid>

					<description><![CDATA[В системите за млекопроизводство отглеждането на зимни култури за фураж често се ограничава до едногодишни треви, отглеждани в монокултура . Целите на това проучване бяха да се определи как отглеждането на треви самостоятелно или в смеси с бобови култури влияе върху добива, хранителния състав и in vitro смилаемостта на пресни и силажирани зимни култури и [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph">В системите за млекопроизводство отглеждането на зимни култури за фураж често се ограничава до едногодишни треви, отглеждани в монокултура . Целите на това проучване бяха да се определи как отглеждането на треви самостоятелно или в смеси с бобови култури влияе върху добива, хранителния състав и in vitro смилаемостта на пресни и силажирани зимни култури и добива, хранителния състав и <a href="https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/in-vitro-digestibility" rel="nofollow noopener" target="_blank">смилаемостта </a>на следващите летни култури . Експерименталните парцели бяха засадени с 15 различни зимни култури на 3 места във Вирджиния. На всяко място бяха засадени 4 парцела от всяко третиране в рандомизиран пълен блоков дизайн. 15-те третирания включват 5 зимни едногодишни треви [ечемик (BA), райграс (RG), ръж (RY), тритикале (TR) и пшеница (WT)] в монокултура [т.е. без бобови растения (NO)] или с 1 от 2 зимни едногодишни бобови култури [червена детелина (CC) и космат фий (HV)]. След прибиране на зимните култури<a href="https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/maize" rel="nofollow noopener" target="_blank"> царевицата </a>и фуражното сорго бяха засадени в същите парцели перпендикулярно на насажденията със зимни култури. Хранителният състав и in vitro смилаемостта на зимни и летни посеви са определени за пресни и силажирани проби. Отглеждането на треви в смеси с CC повишава добива на сухо вещество (DM) (2,84 Mg/ha), но добивът на смеси с HV (2,47 Mg/ha) е подобен на този на тревите, отглеждани в монокултура (2,40 Mg/ha). Отглеждането на треви в смеси с бобови растения повишава концентрацията на суров протеин в пресния фураж от 13,0% на 15,5% за CC и до 17,3% за HV. За концентрациите на неутрални детергентни фибри (NDF), взаимодействието между треви и бобови растения е значително както за пресни, така и за силажирани фуражи. Отглеждането на BA, RY и TR в смеси с бобови растения намалява концентрациите на NDF, докато отглеждането на RG и WT с бобови растения не повлиява концентрациите на NDF нито на пресните, нито на силажираните фуражи. Отглеждането на треви в смеси с бобови растения намалява концентрацията на захари в пресните фуражи в сравнение с тревите, отглеждани в монокултура. Основно това намаление може да се дължи на ниските концентрации на захари в смеси с HV (10,5%). Отглеждането на треви в смеси с бобови култури намалява усвояемостта на влакната и на двете зимни култури (75,7% до 72,8% NDF). Отглеждането на треви в смеси с бобови растения не е повлияло на оценения добив на DM, хранителния състав или смилаемостта на следващите летни култури. В заключение, отглеждането на треви в смеси с бобови растения като зимни <a href="https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/forage-crop" rel="nofollow noopener" target="_blank">фуражни култури</a> може да повиши оценените добиви на DM на фуража и неговото хранително качество в системите за млекопроизводство.<br></p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://tarimsilages.bg/trevni-i-bobovi-zimni-kulturi/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title> Въглеродният баланс на пасище с умерена паша след периодично отглеждане на царевичен силаж.</title>
		<link>https://tarimsilages.bg/vuglerodniyat-balans-na-pasishte-s-umerena-pasha-sled-periodichno-otglezhdane-na-tsarevichen-silazh/</link>
					<comments>https://tarimsilages.bg/vuglerodniyat-balans-na-pasishte-s-umerena-pasha-sled-periodichno-otglezhdane-na-tsarevichen-silazh/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[lvtbtggl]]></dc:creator>
		<pubDate>Sun, 01 Dec 2024 08:41:59 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Uncategorized]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://tarimsilages.bg/?p=855</guid>

					<description><![CDATA[Периодичното отглеждане на иначе постоянни пасища може да доведе до големи загуби на въглерод (C), особено ако се отглеждат за царевичен силаж. Дългосрочният ефект върху запасите от C, дължащ се на периодично отглеждане, зависи от това дали загубеният C е възстановен преди всякакви бъдещи събития от отглеждането. Съответно, това проучване тества хипотезата, че C, загубен [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph">Периодичното отглеждане на иначе постоянни пасища може да доведе до големи загуби на въглерод (C), особено ако се отглеждат за царевичен силаж. Дългосрочният ефект върху запасите от C, дължащ се на периодично отглеждане, зависи от това дали загубеният C е възстановен преди всякакви бъдещи събития от отглеждането. Съответно, това проучване тества хипотезата, че C, загубен по време на периодично отглеждане, ще бъде възстановен след връщане към постоянни пасища в рамките на система за млечни продукти на ротационна паша в Нова Зеландия. В Нова Зеландия царевичният силаж често се използва като допълнителен фураж и производството му може да бъде част от процеса на обновяване на пасищата, при който пасищата се отглеждат за година или две преди повторното създаване на постоянно пасище. Нетният въглероден баланс на екосистемата (NECB) беше измерен чрез комбиниране на измервания на вихрови ковариации на обмена на CO 2 (нето производство на екосистема; NEP) с измервания и оценки на всички други потоци на C за четири години след повторното създаване на постоянни пасища в засада, която преди това е била отрязана за царевичен силаж. NECB (отрицателните стойности показват загуба на C от екосистемата) за четирите години беше –13, –21, –52 и −242 g C m -2 за общо –328 g C m -2, което показва, че е имало допълнително C изгубен. Ноември до януари (късна пролет-лято) бяха определени като решаващи за определяне на годишните NEP и NECB. NEP през ноември-януари беше зависим от климата и управлението на фермата . Месечната температура на въздуха корелира отрицателно с NEP, докато валежите корелираха положително с NEP за интервали, еквивалентни на времето между събитията на паша. Увеличаването на интервала между пашата до около 28 дни през ноември-януари беше от полза за увеличаване на NEP, но по-дългите интервали имаха ограничена допълнителна полза. Малки ежедневни управленски решения като прилагане на отпадъчни води, паша, а не прибиране на реколтата, и увеличаване на интервала между събитията на паша имат потенциала да доведат до малки, но допълнителни печалби за NECB и да осигурят възможности за повторно улавяне на изгубения C (или минимизиране допълнително загуби) след периодично отглеждане на царевичен силаж на постоянни пасища. Данните от четири години обаче предполагат малко възстановяване на преди това загубен C и показват, че текущият период на връщане за периодично отглеждане на царевичен силаж (10–15 години на царевична култура) може да е твърде кратък, за да се поддържат запасите от C.<br></p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://tarimsilages.bg/vuglerodniyat-balans-na-pasishte-s-umerena-pasha-sled-periodichno-otglezhdane-na-tsarevichen-silazh/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Производителност при месодайни говеда, хранени със силаж от пасища с различен фуражен профил.</title>
		<link>https://tarimsilages.bg/proizvoditelnost-pri-mesodaini-goveda-khraneni-sus-silazh-ot-pasishta/</link>
					<comments>https://tarimsilages.bg/proizvoditelnost-pri-mesodaini-goveda-khraneni-sus-silazh-ot-pasishta/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[lvtbtggl]]></dc:creator>
		<pubDate>Sun, 01 Dec 2024 08:39:31 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Uncategorized]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://tarimsilages.bg/?p=853</guid>

					<description><![CDATA[Метанът, произвеждан от преживни животни, е значителен източник на парникови газове от селското стопанство в Обединеното кралство, като представлява приблизително 50% от емисиите в този сектор. Модифицирането на дажбата е свързано с промените във ферментацията на търбуха и може да бъде ефективно средство за намаляване на CH 4 . В страните с умерен климат фуражният [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph">Метанът, произвеждан от преживни животни, е значителен източник на парникови газове от селското стопанство в Обединеното кралство, като представлява приблизително 50% от емисиите в този сектор. Модифицирането на дажбата е свързано с промените във ферментацията на търбуха и може да бъде ефективно средство за намаляване на CH 4 . В страните с умерен климат фуражният силаж представлява основен фуражен компонент за говеда по време на периода на отглеждане. Следователно целта на това проучване беше да се сравнят емисиите на ентеричен CH 4 от едър рогат добитък, предлаган на силаж, произведен от различни видове пасища. Месни говеда, бикове и юници  със средно живо тегло  от 328 ± 57,1 kg бяха оценени по време на два сезона на отглеждане от ноември до април в Rothamsted Изследователска платформа North Wyke Farm (Великобритания). Третиранията съответстват на три вида диета, включващи силаж, събран от три различни пасища: MRG , монокултура от многогодишен райграс, отгледан за изразяване на фенотип с високо съдържание на захар; RG-WC , смесена трева, съставена от същия многогодишен сорт райграс с бяла детелина  с целево съотношение на детелина от 30% като земно покритие; и постоянни пасища ( PP ), доминирани от PRG и малък брой неинтродуцирани видове. MRG и PP получиха 160–200 kg N/ha/година. Говедата се претеглят на всеки 30 дни и емисиите на CH4 в червата се определят с помощта на автоматизирани системи GreenFeed. Не са наблюдавани значими разлики в емисиите на ентеричен CH 4 на глава или на kg LW между третиранията. Въпреки това, емисиите, изразени за среден дневен прираст  в LW, са по-големи  за MRG в сравнение с RG-WC и PP, съответно при 270, 248 и 235 g CH 4 /kg ADG. Това се отнася до по-нисък ADG  за животните, хранени с MRG силаж в сравнение с RG-WC и PP, които са сходни, със съответните стойности от 0,67, 0,71 и 0,74 kg/ден. Фуражите, сравнени в това проучване, показват малък или никакъв потенциал за намаляване на емисиите на CH 4 в червата , когато се хранят като силаж на растящи говеда по време на зимния период на отглеждане.<br></p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://tarimsilages.bg/proizvoditelnost-pri-mesodaini-goveda-khraneni-sus-silazh-ot-pasishta/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
